Здравейте,
преди една седмица прибрах от уличното платно малко коте, на около три месеца, което беше полуживо от недохранване и студ. Заведох я веднага на ветеринарен лекар, установиха хипотермия и имаха съмнения, че е болна. Остана един час в клиниката, затоплика я, вляха и система с глюкоза, сложиха и антибиотик. След това я взех вкъщи. Продължихме с антибиотиците. Също и дадоха препарат за вътрешно обезпаразитяване. Полека лека започна да идва на себе си. Признаци на заболяване нямаше никакви. Хранеше се с апетит, не повръщаше, ходеше си нормално по голяма нужда. Никаква диария, никаква кръв в изпражненията. Проблемът се появи на третия или четвъртия ден, когато бях при нея и я галех, а тя мъркаше и тъпчеше с лапички, както котките правят, когато изпитват удоволствие. В следващия момент, обаче, изхъска, побягна, скри се в един ъгъл и на всичките ми опити да я доближа, отвръщаше с ръмжене. На следващата вечер дори ме ухапа и то доста жестоко. Докато мъркаше и се галеше сама в ръцете ми. По никакъв начин не мога да си обясня тази рязка промяна в настроенията й. Като цяло не ходи из стаята, в която е настанена, става да се храни, да пие вода, до тоалетната и се връща пак в леглото си. Не знам как да и помогна. Често, когато отида при нея, тя ме посреща с мяукане като поздрав и "радвам се, че идваш", аз я взимам, галя я, тя ляга на краката ми, мърка, заспива. Аз не съм спокойна, защото не знам кога точно ще скочи, ще ме ухапе, насъска, издере...