Проблем с поведението

[ivet2001]

Здравейте,
преди една седмица прибрах от уличното платно малко коте, на около три месеца, което беше полуживо от недохранване и студ. Заведох я веднага на ветеринарен лекар, установиха хипотермия и имаха съмнения, че е болна. Остана един час в клиниката, затоплика я, вляха и система с глюкоза, сложиха и антибиотик. След това я взех вкъщи. Продължихме с антибиотиците. Също и дадоха препарат за вътрешно обезпаразитяване. Полека лека започна да идва на себе си. Признаци на заболяване нямаше никакви. Хранеше се с апетит, не повръщаше, ходеше си нормално по голяма нужда. Никаква диария, никаква кръв в изпражненията. Проблемът се появи на третия или четвъртия ден, когато бях при нея и я галех, а тя мъркаше и тъпчеше с лапички, както котките правят, когато изпитват удоволствие. В следващия момент, обаче, изхъска, побягна, скри се в един ъгъл и на всичките ми опити да я доближа, отвръщаше с ръмжене. На следващата вечер дори ме ухапа и то доста жестоко. Докато мъркаше и се галеше сама в ръцете ми. По никакъв начин не мога да си обясня тази рязка промяна в настроенията й. Като цяло не ходи из стаята, в която е настанена, става да се храни, да пие вода, до тоалетната и се връща пак в леглото си. Не знам как да и помогна. Често, когато отида при нея, тя ме посреща с мяукане като поздрав и "радвам се, че идваш", аз я взимам, галя я, тя ляга на краката ми, мърка, заспива. Аз не съм спокойна, защото не знам кога точно ще скочи, ще ме ухапе, насъска, издере...

[BauBau.bg]

Здравейте,
преди една седмица прибрах от уличното платно малко коте, на около три месеца, което беше полуживо от недохранване и студ. Заведох я веднага на ветеринарен лекар, установиха хипотермия и имаха съмнения, че е болна. Остана един час в клиниката, затоплика я, вляха и система с глюкоза, сложиха и антибиотик. След това я взех вкъщи. Продължихме с антибиотиците. Също и дадоха препарат за вътрешно обезпаразитяване. Полека лека започна да идва на себе си. Признаци на заболяване нямаше никакви. Хранеше се с апетит, не повръщаше, ходеше си нормално по голяма нужда. Никаква диария, никаква кръв в изпражненията. Проблемът се появи на третия или четвъртия ден, когато бях при нея и я галех, а тя мъркаше и тъпчеше с лапички, както котките правят, когато изпитват удоволствие. В следващия момент, обаче, изхъска, побягна, скри се в един ъгъл и на всичките ми опити да я доближа, отвръщаше с ръмжене. На следващата вечер дори ме ухапа и то доста жестоко. Докато мъркаше и се галеше сама в ръцете ми. По никакъв начин не мога да си обясня тази рязка промяна в настроенията й. Като цяло не ходи из стаята, в която е настанена, става да се храни, да пие вода, до тоалетната и се връща пак в леглото си. Не знам как да и помогна. Често, когато отида при нея, тя ме посреща с мяукане като поздрав и "радвам се, че идваш", аз я взимам, галя я, тя ляга на краката ми, мърка, заспива. Аз не съм спокойна, защото не знам кога точно ще скочи, ще ме ухапе, насъска, издере...

Доста странно поведение, наистина. Доколкото разбираме засега е било еднократно? Възможно е да се е уплашила от нещо, което е видяла точно в този момент. При положение, че по принцип е кротка едва ли би го направила. Имайки предвид, че е улична и е свикнала да се отбранява навън, донякъде поведението е разбираемо. Едва ли не е винаги нащрек за неприятели. Така е свикнала, за да оцелява. С течение на времето ще свикне с Вас, ще изградите доверие помежду си. Не се притеснявайте!