Дисплазия на тазобедрената става при Кучето

Дисплазия на тазобедрената става при Кучето

Мнениеот BauBau.bg » 27 Мар 2012, 16:50

Лат. Dysplasia articulationis coxae
Англ. Canine hip dysplasia

ИСТОРИЯ...

Дисплазията на тазобедрената става е често срещано дегенеративно ставно заболяване. Описана е за първи път от Schelle през 1935 година. Досега медицината е установила различни факти за заболяването, има и неща които се подозират относно него, но за съжаление има и доста неизяснени фактори.
Боледуват предимно кучета от едрите и гигантските породи. По-рядко се засягат средни или дори дребни породи. Заболяването е описано първоначално при немската овчарка, а впоследствие е наблюдавано и при повече от 40 породи кучета – Лабрадор, Голдън ретривър, Ротвайлер, Санбернар и др. Установено е, че хрътките имат най-слаб процент от засягане от дисплазия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ...

За да се разбере същността на дисплазията е необходимо да се знае основата в анатомията на тазобедрената става.

tazobedrena.stava.png
tazobedrena.stava.png (185.37 KiB) Прегледано 6291 пъти


Тази става свързва задния крайник с таза и се състои от кръгла част (бедрена глава) и ямка (ацетабулум, част от таза). При нормалната става, бедрената глава се движи гладко в ацетабулума. За улеснение на движението, формата на двете кости съвпада перфектно, като ямката плътно обхваща бедрената глава. За по-голяма здравина двете части са свързани със ставна връзка. Също така ставната капсула, която е много здрава съединителнотъканна връзка, обхваща и свързва двете кости. Участъкът, в който двете кости имат контакт се нарича ставна повърхност и е покрит от гладък ставен хрущял. При здравото куче всички тези особености осигуряват ставата да работи гладко и да е стабилна.

Дисплазията настъпва в резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото куче. Може да бъде двустранна или едностранна (при около 7% от случаите). Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и вероятно други фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа. Най-важният елемент е фактът, че костите не се задържат плътно една до друга, а леко се движат една спрямо друга. Ставната капсула и връзката се преразтягат, което допринася за допълнителна нестабилност на ставата. Впоследствие на това ставните повърхности на двете кости губят контакт една с друга. Това отделяне на костите се нарича сублуксация и вторично може да се стигне до развитието на артрозни процеси.

ЕТИОЛОГИЯ ...

Дисплазията се причинява от хлабавост на ставата. Това разхлабване води до износване и увреждане на ставния хрущял, причиняващо болка и развитие на остеоартрит. Този патологичен процес е ясен, но съществуват противоречия по отношение на това какво предразполага опредени животни за развитие на болестта.

Почти всички проучвания показват генетичен наследствен фактор. Ако родителите страдат от дисплазия много вероятно е и потомството им също да я развие. Според някои автори причината за дисплазия е изцяло генетична, докато според други наследствеността е фактор, допринасящ с едва 25% за развитието й. Установено е, че честотата на заболяването може да се увеличи или намали според провеждана селективна развъдна програма. Ако се кръстосат две кучета с дисплазия е много вероятно потомството да страда от същата, но не е задължително всички кучета да покажат еднакви признаци или въобще признаци могат да липсват. За съжаление обаче тези животни предават заболяването в поколението си, където то се проявява в различна степен. Това е причината да е много трудно изкореняването на дисплазията като заболяване, от дадена породна линия.

Храненето е друг важен фактор. Установено е, че при животните с наднормено тегло риска за развитие на дисплазия е значително по-висок. Това се отнася основно за бързо растящите животни на възраст между 3-10 месеца. При възрастните кучета с вече развита дисплазия, наднорменото тегло стимулира по-бързото прогресиране на дегенеративните промени в ставите, от там задълбочаване на клиничните признаци. Изследванията по отношение количеството на калций и протеин в диетата на растящите кучета и риска от дисплазия засега имат противоречиви резултати.

Двигателната активност е друг рисков фактор. Изглежда, че при кученцата от предразположените породи, прекомерната двигателна активност допринася за развитието на дисплазия. В същото време се знае, че при животните с добре развити мускули на задните крайници, това заболяване по-рядко е проблем. Така, че упражненията и поддържането на развита мускулна маса, намаляват риска от дисплазия. Умерената активност, която тренира седалищните мускули: плуване и тичане, изглежда добра идея. Активности, които оказват голям натиск върху ставите - например игра , свързана със стремеж за скачане, са противопоказани.

КЛИНИКА ...

Клиничните признаци обикновено настъпват след 4-6 месечна възраст и прогресивно се задълбочават. Най-ясно изразени са при кучета на средна или напреднала възраст. Признаци, които могат да се наблюдават са:

- Куцота, която се засилва при натоварване
- Клатеща/ Люшкаща походка
- „Заешки подскоци”("Bunny hoping gate") – двата тазови крайника се движат заедно при тичане
- Сутрешна схванатост
- Нежелание за движение и последващо залежаване
- Промяна в темперамента
- Видима болка и крепитация при палпация и пасивни движения в областта на хълбочната става
- Прекомерно развитие на гръдните крайници и раменната мускулатура
- Атрофия на мускулатурата на задните крайници

Рентгенологично: при лека дислазия – лека сублуксация или плитък ацетабулум (препокриване на caput ossis femoris 40-50%) и минимални вторични изменения; при умерена дисплазия – умерена сублуксация (препокриване на caput ossis femoris 25-40%) и ясно изразени вторични изменения; при тежка дисплазия – тежка или умерена сублуксация (препокриване на caput ossis femoris под 25%) и ясно изразени вторични изменения.

umerena-stepen-na-displaziq.png
umerena-stepen-na-displaziq.png (85.88 KiB) Прегледано 6285 пъти


tejka-displaziq-na-stavata.png
tejka-displaziq-na-stavata.png (135.93 KiB) Прегледано 6283 пъти


tazobedrena-dispaziq-na-zaden-lqv-krainik.png
tazobedrena-dispaziq-na-zaden-lqv-krainik.png (536.88 KiB) Прегледано 6282 пъти


ДИАГНОЗА ...

Диагнозата при кучетата, които показват признаци на артрит и болка, обикновено се поставя чрез комбинация от клиничен преглед и рентгенографско изследване. При напреднала форма на дисплазия с явен остеоартрит - поставянето на диагноза обикновено е лесно. Когато става въпрос за здрави животни, които нямат клинични признаци, но ще се използват за разплод, определянето дали кучето е незасегнато от дисплазия може да бъде по-трудно. Същото важи и за млади кучета от 4 до 6 месечна възраст. Съществуват голям брой клинични проби и тестове за откриване на ненормална хлабавост на тазобедрената става - тест с екстензия, тест със сублуксация, тест с аксиална компресия, iliopsoas testing, Ortolani, Barlow, Bardens тестове и др.

ЛЕЧЕНИЕ ...

Лекуването включва консервативни и оперативни методи и средства. Животните се оставят да почиват продължително време. Орално или парентерално се прилагат аналгетични и противовъзпалителни средства – карпрофен, кетопрофен, мелоксикам и др.
Оперативното лекуване включва различни хирургични техники в зависимост от възрастта и степента на дегенеративно изменение.

- Ранно срастване на пубиса (Juvenile Pubic Symphysiodesis): нова, слабо инвазивна техника. При нея се извършва ранно срастване на 2-те срамни кости (pubis), позволявайки останалите тазови кости да се развиват нормално, като се подобрява покритието от страна на ацетабулума и се намалява риска от развитието на артрит. Ранната диагностика е най-важна, тъй като операцията може да се извърши до 20 седмична възраст, за предпочитане до 16. Резултатите са много обнадеждаващи.

- Тройна остеотомия на таза (TPO): техника , която се прилага при млади кучета, обикновено до 10 месечна възраст, които показват повишена хлабавост на тазобедрените стави, без развитие на тежки дегенеративни измемения. Процедурата включва хирургическо срязване на коста на таза на 3 места и репозициониране на бедрената глава и ацетабулума, с цел възстановяване на ставната повърхност носеща тежест и премахване на сублуксацията. Операцията е сериозна и доста скъпа, но с много добри резултати.

- Изграждане на ацетабуларния ръб, дартропластика (DARthroplasty): хирургична техника, при която чрез костно-хрущялна присадка се изгражда нова кост, дорзално на тазобедрената става. Тази нова структура на ацетабулума дава опора на бедрената глава, увеличава контактната повърхност и намалява тенденцията за сублуксация. Костната присадка при операцията се взима от крилото на таза. Резултатите от тази техника са много окуражаващи с данни за минимални дегенеративни изменения. Предимството й пред тройната остеотомия е, че подходящи кандидати са и животни с напреднала дисплазия и по възрастни от една година.

- Подмяна на става с протеза (Total Hip Replacement): Може би най-добрият вариант за кучета със сериозни дегенеративни изменения, вследствие на хронична дисплазия. Операцията включва премахване на съществуващата става и замяната й със синтетична протеза. Препоръчва се за зрели кучета с тегло поне 15 килограма, без ограничения за максимално тегло. Ако се налага двустранна подмяна обикновено е необходим 3 месечен период между интервенциите. Тази операция е крайна мярка, доста скъпа, но с изключително добри резултати.

- Резекция на бедрената глава (Femoral Head and Neck Excision): техника, при която хирургически се отстранява бедрената глава и шийка, като се формира нова съединително-тъканна псевдостава. Крайна мярка, която се прилага при тежки дегенеративни изменения и когато подмяната на става е неприложимо. Новата псевдостава е неболезнена и позволява повишена двигателна активност, но обхвата на движения и стабилността са намалени. За оптимални резултати пациентът трябва да тежи до 25 килограма, но операцията може да се извърши и при по тежки кучета.

- Срязване на musculus pectineus (Pectineal Myectomy): Противоречива техника за пациенти с хронични проблеми. Този мускул се намира между таза и бедрената кост и чрез срязването му се намалява напрежението в ставната капсула. Това води до облекчаване на болката при някои пациенти, но не предотвратява прогресирането на дисплазията. Тази операция се прилага сравнително рядко.
Други хирургични техники, свързани с диспалстичната става са : удължаване на шийката на бедерната глава и варизираща остеотомия на бедрената кост.


ИЗТОЧНИЦИ ...

„Болести при кучето” – К. Койчев, П. Кабуров, Х. Георгиев / 1992г.
„Болести при кучето” – К. Койчев, П. Кабуров, Г. Елезов / 1996г.
„Ветеринарна рентгенология” – проф. Д-р Ж. Филипов / 1999г.
http://www.animovet.com
http://www.dalportal.net
http://www.bgvet.org
http://www.wikipedia.org
http://zoovet.ucoz.com/news/
Аватар
BauBau.bg
 
Мнения: 86
Регистриран на: 27 Мар 2012, 13:48

Re: Дисплазия на тазобедрената става при Кучето

Мнениеот Hundefreund » 12 Юли 2014, 12:59

Всеки има кучето,което заслужава ...
Hundefreund
 
Мнения: 8
Регистриран на: 11 Юли 2014, 20:17
Местоположение: Pleven


Назад към Реферати

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron